Теоретично, теорията по нищо не се различава от практиката. Но на практика не е така...

Previous Entry Share Next Entry
ЗА ДИВИЯ ЗАПАД, ИНДИАНЦИТЕ И РАЗНИ ТАКИВА 1
orc_chieftain
или

ВРИД


Едно време, в армията на САЩ, както в редовната (Regular), така и в мобилизационната (Volunteer), дълго време съществувала система от така наречените "временни" или "бревет-звания" (brevet rank).
В нашата армия няма аналог на тази система (или поне нямаше едно време, сега не знам). При нас имаше ВРеменно Изпълняващ Длъжността (ВРИД), но това касае конкретно длъжностите -- ВРИД командир на рота, ВРИД началник щаб и т.н.
А в американската армия се присвоявало именно "временно звание" - brevet captain, brevet colonel, при това изключително за някаква outstanding постъпка -- умело ръководство на бойното поле, или при организацията на марш, изследване на територии и други такива. Въпросното звание по никакъв начин не се отразява на заплатата на офицера, но се вписвало в досието му и играело съществена роля в служебната му кариера. Так, ако двама капитани са служили еднакво време, при назначаване на следваща длъжност (с присвояване на звание) предимство имал този офицер, който за времето на службата си имал повече (или въобще имал) brevet ranks.

Туй беше въведението.

А сега историята:

През 1862 година, в Минесота избухнало въстанието на Източните Сиу, известно също като Войната на Малката Врана.
Тук няма да преразказваме обстоятелствата на тази жестока и кървава война -- на когото му е интересно -- Гугъл голям.
Тука сме за друго.

Един от командващите войските на САЩ в тази война със Сиу бил полковник (Brevet Brigadier General) Алфред Съли (Alfred Sully).
Самият Съли също е интересна и разностранна личност, но и за него -- Гугъл голям.
Само ще кажем, че Съли бил един от най-опитните офицери в армията на САЩ, при това имал огромен опит именно във войните с индианците. Съли бил назначен за един от командащите териториалните войски в Минесота, получавайки под свое командване почти 1500 кавалеристи. Бъдейки твърде предпазлив и умел офицер, той доста бързо превърнал мобилизираните американци в нелоши войници и започнал успешни операции против Сиу.
От които нас ни интересува един епизод от войната през 1862-1864 г, ярко характеризиращ личността на Алфред Съли и обясняващ, защо неговите войници обожавали своя командир.
Работата е там, че един от главните проблеми на американската армия, във войните с индианците, било неудовлетворителното качество на конския състав. Конете, отхранени със зърно (овес и царевица) по принцип не са особено подходящи за действия в пустини, прерии и гори, а на всичкото отгоре, в армията, най-често, попадали най-евтините и най-скапани коне.
Щото корупциията и злоупотребите с държавно имущество въобще не са измислени в България.
И значи, към края на лятото на 1863 года Съли, преследващ Сиу в така наречените "бедлендс", които той поетично охарактеризирал, като "Ад, в който са загасили огъня", донякъде бил раздразнен заради това, че по-голямата част от конете му били абсолютно НКС (*).
Обаче пък мулетата от обоза си били съвсем читави.

И тогава Съли издал заповед, според която, всички свободни мулета били прехвърлени в кавалерията, с присвояване на званието "BREVET HORSE"!
И до края на похода, съвсем официално, временно изпълнявали длъжността "кавалерийски кон"...
---
*)НКС -- Армейско съкращение, означаващо -- за Никъв Кур не Става.

?

Log in