Теоретично, теорията по нищо не се различава от практиката. Но на практика не е така...

Previous Entry Share Next Entry
WARHAMMER 40.000
orc_chieftain
“…In the grim darkness of the far future there is only war…”


МЕМОАР’ТЕ НА ЙДИН ОРК

1.
А-аргх-х… А-аргх-х! Проба, проба… Идно, две, три, прасе-пидерас…(*) Абе записва ли туй нящо, да йбъ(**)? Сигурен ли си? А-аргх-х!
А-аргх-х! Нач'тъй. Я съм вожд Горкул-Моркул Дракка, Варбос и Варлорд на коджа м'ти почтени орки. И ся тука, да йбъ, ша ви разказвам мойта йстория, да знайте кви съм ги вършил, во славу Горка й Морка(***), и да м'са слави имету, и имету на моя род.

Начи, тя цял’та раб’та тръгна от туй, че прадедо ми Горкул, да го прОстят Горк и Морк, си умря ф постелята. Пък туй, както знайте, за един орк си й сърмута. Целят ни род посрами. Верно той си беше благоч’стив орк, редовно въздаваше дължим’то Горку й Морку, водеше просветлен живот, кат са наливаше ката ден и ката нощ сас пиячка и предната вечер, преди да пукне, пак са беше просветлил, та са беше нарязал кат орк. То затуй си й отидЕ – повърнал га спял и са задавил. В неговия си креват. Сърмута!

Ма да беше само прадедо!

После, начи, дедо ми Моркул, Горк и Морк и него да го прОстят, и той си умре в постеля. А пък и той си беше благоч’стив, и много пътя беше ходил на джихать, а пък преди да умре си карал благоч’стиво маторя пу йдин планински път и добродетелно изпреварвал сички, коет хич ний лесно, кат знайте как ний орките караме. И начи, кат изпреварвал, зел, че изфърчал от пътя, ударил са у идно дърво, изфърчал от маторя и ф-и-и-у – право доле у пропастта. Пък там да имало селО, и той да падне право у една къща, па баш у креватя! Ако си беше паднАл на главата мойжеше и да оцелей, ма той по гръб паднал. Пък маторя паднАл връз него. Късмет! А после ми думайте, че Горк и Морк не отбират от майтап!

Да беше само дедо или прадедо – иди-дойди, ма и двам’та – туй вече много ни доди.

Тейко ми, той много са съпикяса от туй и правИ квот можа, да отмий туй леке от репутацията на семейството, и той много пъти ходИ на дижихатье, и изтрепа бая чувяци и друга твар, ама на! И той, завалият, немА късмет. И той си умрЕ у кревата. Верно – и той в чужд креват кат дедо, че и връз чужда жина, когат добродетелно славили заедно Горка й Морка. Ма на! Късмет! На онъз жина мъжO и бил тръгнАл на джихать, па зел, че са върнАл дОма, оти заборавил едни осветени патроне. И кат са върнАл дома, та сварил тейко ми с жината на кълъп, да славят Горка и Морка и ги гръмнАл. Ей затуй ни е на добро, кат са връща некой от посред път. Кат си тръгнАл некъде – върви си та си гледай раб’тата, да йбъ, и са ни връщай, та да’н разваляш рахатя на почтен’те орки!

Туй на тейко ми мойжише да’м са зачете кат иднъ достойна за йдин орк смърт, ма не й след тез случае с дедо и прадедо… Сърмута, сърмута…

И значи след погребенийто на тейко ми, кат са прибрахме дОма, мати ми, взе та ми изфърли на секундата от къщи сичкит’партакеши, после ма прасна любойно по тиквата й ми речи смирено й благоч’стиву:
- Ас туй няма да го търпя й толкоз! Да йбъ! Първо прадедо ти, да гу йбъ, после дедо ти, да гу йбъ, сега й тейко ти, да гу йбъ! Посрам’ха ни семейството, да гу йбъ! Сигур с нещо н’сме угодили Горку й Морку, да ги йбъ! Ти, да та йбъ, требе да’н върнеш доброто име, да гу йбъ! Отивай, да та йбъ, и докат ни та убият геройски, да та йбъ, во славу Горка й Морка, да ги йбъ, ич да м’са не връщаш дОма, да гу йбъ! Разбра ли ма й пидерас такъф, да та йбъ?
И пак ма прасна по тиквата.

Както виждате, мале ми, да га йбъ, беше една многу смирена, й благоч’стива, й добродетелна жина, да га йбъ, й въздаваше йжеминутно слава Горку й Морку с тез свещени слова, дет ги ръсеше, да ги йбъ!

- Що аз ма, дърта курво, да та йбъ? Я колцина братя имам!
- Щот ти си най-гулям, дибил такъф, да та йбъ! Ударил си стотака да го йбъ!. Пък они са още ТИ-ейджъри(****), да ги йбъ! Разбра ли бе, да та йбъ?
- Ръзбрах та ма, дърта курво, да та йбъ! – рекох й аз също тъй смирено и я праснах и аз по тиквата с много любоф. – Както речеш, мале, да та йбъ, тъй ша бъди! Ша сторя к’вот мога, да са йбъ, Горк й Морк да са ми на помощ, да ги йбъ!
- Не к’вот мойжеш, да та йбъ, ами ша сториш каквот’ требе, да го йбъ! Господ да та убий, пидерас долен, да та йбъ!
- Не думай тъй, мър’мале! Дедо Горкул и дедо Моркул, да ги йбъ, господ вече ги уби, да гу йбъ! Нъл затуй сми на тоз хал, да са йбъ!?
- Въх, къв си ми умен пидерас, да та йбъ, – речи ми мале, й ма прасна още йднъж по тиквата. – Пък на кого си са метнАл такъв, да та йбъ, гаче ли ни съм та правила яз, да са йбъ… Дъл ни съм са йбала с некви гретчине(*****), да ги йбъ?.. Сигур га съм била пиена…

Мати ми са почеса по тиквата и пордължи да ма наставлява:
- Ма да знайш, да та йбъ, нема да са оставяш, да та йбъ, а че да та убий първят срешнат чувяк, да го йбъ! – рече ми с много мъдрост моЯ мале. – Или да не земеш, да та йбъ да са качиш не некой джихатьмобиль, да го йбъ, та да са гръмнеш насред душманите, да ги йбъ! Туй мойжеше да свърши раб’та, ако беше сал дедо ти, да го йбъ, ама тъй, с тримцата, да ги йбъ, туй не е достатъчно да са измий сармът, да го йбъ.
Затуй – никви джихадмобиле за тебе! Да та йбъ! Тука требе нещо по-тъй! Да гу йбъ!

Требе, да та йбъ, първо да йстрепеш много чувяци, да ги йбъ, и купища сек’ва друга твар, да га йбъ, во славу Горка й Морка, да ги йбъ, й чак тогаз мойжи да та убият, да та йбъ! И не требе да са дадеш да та убият ей тъй, да та йбъ, ами требе да сбЕреш много-много-много душмане на йдно место, да ги йбъ, й да пукнеш в голям бой с тех, да го йбъ, та да отнесеш повечко от тях, дъ ги йбъ. Или ако ша са гръмиш, да та йбъ, нема са гръмиш с некав си джихатьмобил, да го йбъ, ми поне с цел кораб, да го йбъ, тъй чи да отнесеш барем некоя планета, да га йбъ, със се душманите на нея, да ги йбъ! Чак тугаз ша са възрадват Горк й Морк, да ги йбъ, й ша н’са зачете, да го йбъ, та да н’са изчисти доброто име, да го йбъ, от таз сармота, да га йбъ!
- Ъ, докат н’съм заборавила, да са йбъ, туй и за тебе, да та йбъ! – и мама ми даде йдна убава жилетка.Тактическа борнирана. – Яз самичка съм ти я спретнала, да са йбъ, да си тургаш в нея фишеците, и бомбите, и борнята, че да та пази, докат пукнеш геройски, да та йбъ.

Мале ми отвъртя още йдин тупаник и завърши:
- Ха вър, да та йбъ, и нека Горк й Морк да ти помагат, да ги йбъ. Мале вдигна десницата си, сви пръсти, кат остави само третия да стърчи, и кат стори по тоз начин тоз свещен знак „Нека Божията сила бъде с теб!”, тя ма благослови.
- Пък аз ш’ та чакам тъдява, да са йбъ, да та дон’сат кат герой, да та йбъ…

---

(*) Изразът “прасе пидерас” е общоупотребителна молитва към боговете, за по-добро функциониране на аудиотехниката.
(**) Точното значение на свещения израз „Да йбъ” се е загубило през вековете, но има мнение, че означава „Може ли да поставя свещения нефритов жезъл в пещерата на божествения лотос на уважаемата ви майка?”
(***)Горк и Морк са върховните богове на космическите орки. Горк е силен, но хитър, а Морк, хитър, но силен.
(****) ТИ-ейджъри -- непълнолетни орки, които още не са навършили сто години.
(*****) Гретчините се по-дребна и по-глупава (според общото мнение) разновидност на космическите орки.

?

Log in