Теоретично, теорията по нищо не се различава от практиката. Но на практика не е така...

Previous Entry Share Next Entry
БЕЗПЛАТНА БИРА
orc_chieftain
Има в Лондон един район, Сейнт Джайлз, който сега е достатъчно престижен – там наблизо се намира Британският музей, Кралската опера ковънт гардън, както и театър „Доминион”.

Преди двеста години, обаче, това бил един от най-бедните райони на Лондон, заселен с хора, които едва свързвали двата края и живеели в пълна мизерия. Повечето от тях били ирландци.
Освен това, във въпросния район се намирали и няколко пивоварни, една от които била разположената на Тотнъм корт роуд пивоварна „Подкова”, собственост на компанията „Meux and Company Brewery” .
И един ден, понеделник, 16 октомври 1814 г., приблизително около 6ч,. след обяд, в пивоварната „Подкова”, се скъсал един от 29-те обръча, на една от каците, в които ферментирала бирата.

След първия обръч, един след друг се скъсали и останалите 28 обръча (като звукът от късането им се чувал на разстояние 5 мили.) Кацата се разпаднала и съдържанието и се разляло.
А трябва да кажем, че кацата била висока скромните 22 (двадесет и два) фута, което е само 6,70 м. и широка 60 (шейсет) фута, т.е. – 18 метра., а обемът на кацата бил скромните 135,000 имперски галона, което, в по-разбираеми за нас мерки, прави само 610,000 литра. (По други данни в кацата имало САМО 511,920 литра бира). Когато шестметровата ударната вълна се стоварила върху съседните каци, те не издържали на удара и също се разпаднали. В резултат на свобода се оказали общо 323,000 имперски галона, което ще рече 1,470,000 литра бира.
Наздраве!

И това било великото Лондонско Бирено Наводнение!

Стената от бира, която се изляла по улиците, разрушила напълно две сгради и нанесла поражения на още много други, а така също наводнила(набирила?) всички мазета в околността. Сред повредените сгради бил пъба «Tavistock Arms», където бирата пробила стената и отломките затрупали барманката, която била изровена чак сред три часа.
На съседните Джордж стрийт и Ню стрийт бирената вълна убила майка и дъщеря, които тъкмо си пиели следобедния чай, а освен това минала през стая, където група опечалени се били събрали на помен. Маса народ били влачени по улиците от вълната или заляти в собствените си жилища.

Загинали общо осем човека. Някои от тях се удавили, други починали от получените травми, а последната жертва починала след няколко дни от алкохолно натравяне.

Вероятно жертвите биха могли да са и по-малко, но след като бирената вълна спаднала, последвала втора по ред и обратна по направление вълна – огромни тълпи от хора се отправили към мястото на произшествието. Находчивите лондончани, въоръжени със всякакви подръчни съдинки, побързали да се възползват от източника на тази така щедра безплатна почерпка. Тези пък, които нямали под ръка никаква съдинка, гребяли и пиели направо с ръце.
Вследствие огромните тълпи купонджии по улиците, спасителните работи били доста затруднени.

Разказват, че когато пострадалите били доставени в болницата, пациентите от другите помещения, усещайки силната миризма на бира, решили, е някъде в болницата се провежда купон, на който те не са поканени, и устроили малък бунт. В резултата на което се добавили още няколко пострадали.

По-късно роднините на някои от загиналите изложило ковчезите с телата на загиналите на поклонение в своите домове, като събирали такса от многобройните любопитни зяпачи. По време на една такава демонстрация, се събрала такава голяма тълпа, че подът на сградата се продънил и зяпачите се изсипали в мазето, което било пълно с… Да! – Правилно! – Мазето още било до половината пълно с бира.

Произшествието било разгледано в съда, където било признато, че биреното цунами е резултат от Божията воля съдията и съдебните заседатели решили, че никой не трябва да понесе отговорност за случилото се.
Нещо повече – Парламентът постановил на собствениците на пивоварната да бъде върнат вече платеният акциз за бирата, което и спасило компанията от фалит.

Изминали няколко месеца, докато миризмата на бира се изветри от района на катастрофата.
През 1922 г., пивоварната „Подкова” била разрушена, а по-късно на същото място бил издигната театър „Доминион”. Самата фирма „Meux and Company Brewery” съществувала до 1961 г., когато била купена от друга компания.

От 2012 г, местната кръчма „Холбърн Уипет” започнала да отбелязва ежегодно голямото Бирено наводнение, като за целта се приготвя специална партида портър.

?

Log in