Теоретично, теорията по нищо не се различава от практиката. Но на практика не е така...

Previous Entry Share Next Entry
САМУРАЙСКА ИСТОРИЯ 8
orc_chieftain
ИЛИ
ЗА БЕДНИЯ ИДАЛГО, ДОБРА ДУМА КАЖЕТЕ 1


La gloria de esos combates
no se apagará jamás.
¡Adelante camaradas
los echaremos al mar!
(*)

Нещо отдавна не съм пускал разни материали на историческа тематика…
Ето ви сега поредната Самурайска история, която едновременно е и първата испанска.

Тези от вас, които помнят предишната Самурайска история, помнят, че в нея се разказаваше за това, как капитан Андре Песоа учил на ум, разум и добро възпитание японците. Формално погледнато, капитан Песоа също трябва да го броим към испанците, като поданик на испанската корона, ама все пак човекът си е португалец.
А ние сега ще ви разкажем за подвизите на едни съвсем истински испански терминатори.

За тези, които не знаят – през целия 16-ти, както и през първата третина на 17 в., испанците имат (и съвсем заслужено) славата на най-добрите войници в Европа. А японците пък имат славата на най-добрите бойци в Азия. Та да видим – какво се получава, когато се срещнат едните и другите.

И така… Започвайки от 70-те години на 16 в. японските пирати започнали да нападат Филипините. Филипините били транзитен пункт, от който се обслужвала цялата испанска търговия с Китай и Япония и там можело да се намери много и разнообразна плячка. Естествено, на испанците тия набези, рано или късно, трябвало да им омръзнат. И те им омръзнали – през 1580 г.

Впрочем, преди да преминем към изложението, трябва да кажем, че ако си представяте японските пирати като самураите от класическите японски филми, просто забравете. Ето какво пише например генерал-губернаторът на Филипините, Гонсало Ронкильо де Пенялоса: „Японците са най-агресивните ни съседи в тоя район. Те имат артилерия, много аркебузи и пики. Те носят железни доспехи, макар че самите не ги произвеждат. Практически всичко е купено от португалците”.

За решаването на японския въпрос, на Филипините бил изпратен дон Хуан Пабло де Карион, капитан от испанския флот. През юни 1582 година, Карион, с 5 кораба – един малък галеон – „Сан Йосип”(**), една галера – „Капитана” и три по-малки кораба, се поразходил из Южно-Китайско море, където потопил кораб на пиратския клан Тай Фусу. Отговорът на пиратите не се забавил много. В скоро време десет сампана на Тай Фусу се появили край Филипините. Към тоя момент Карион разполагал, освен с малкия галеон и галерата, още и с 5 по-малки едномачтови корабчета. Гвоздеят на програмата били 40 испански морски пехотинци, облечени в доспехи и въоръжени с пики и рапири ( и може би бъклъри). Но за тях – мало по-късно.

Пиратите намерили и атакували испанците в устието на река Кагаян. Тай Фусу разполагали с над 1000 човека – корейци, китайци и японци, но главната им ударна сила били около 500-600 японски другари, снабдени с португалски доспехи и въоръжени с аркебузи, пики и катани.

Първа била атакувана галерата „Капитана”, обкръжена от четири сампана. Дон Хуан де Карион, който се намирал на галерата (***), заповядал на морските пехотинци да формират, по образец от боевете във Фландрия, каре от пикинери – в две линии от по три редици, по пет човека във всяка редица, вътре в карето били разположени стрелците с аркебузи и мускети. (Тука не е съвсем ясно - дали двете лини са били разположени по давата борда на галерата, а между тях стрелците, или двете линии, под ъгъл една спрямо друга, са образували всъщност половин каре с диагонал единия борда на галерата)
Самураите, в типичен японски стил, атакували строя с катани в ръце – и се натъкнали на пиките(****). Които ги спрели. Опитите да се отсекат пиките не дали разултат – макар че ронините усърдно се пробвали. А докато японците се занимавали с глупости, мускетарите в средата на строя им посъкратили бройката.
След като загубили 20 души, японците се оттеглили и започнали да обстрелват испанците с аркебузи. Резултат обаче нямало – поради калпавия японски барут, куршумите на пиратите просто не можели да пробият испанската броня, поради което испанците нямали загуби.

По-голям успех имала артилерията на пиратите. Тъй като артилерията на пиратските сампани превъзхождала числено тази на галерата, пиратите успели да повредят серизно галерата. Междувременно обаче, към мястото на боя се приближил на весла галеонът „Сан Йосип”, чиято артилерия превъзхождала тази на пиратските сампани така, както те превъзхождали галерата. Залповере на галеона опустошила палубите на два от сампаните, след което „Сан Йосип” подгонил останалите пиратски сампани, които спешно отстъпили.
По испански данни, от залповете на галеона били убити около 200 пирати.

Докато „Сан Йосип” тормозел бягащите пиратски сампани, екипажът на повредената галера слязъл на сушата, при това се наложило да се добират до брега с плуване, със все доспехите и оръжието, при което неколцина испанци се удавили и това били НАЙ-ГОЛЕМИТЕ загуби на испанците в цялото сражение.
Надвечер галеонът се оттеглил по-нагоре по течението.

Междувременно, испанците, които слезли на брега, се заели с изграждането на полево укреление – окопи и земни валове, на които били набучени „пики”. Или поне така са в източника. Аз лично предполагам, че всъщност става въпрос за подострени колове, което си е стандартния начин за устройване на плеви укрепления още от антично време. Освен „пиките”, на валовете на укреплението били разположени и свалени от галерата оръдия.

Докато испанците се укрепявали, японските пирати повикали подкрепление и надвечер флотът на Тай Фусу наброявал 18 сампана, с по около стотина човека на сампан.
След като получили подкреплението, японците изпратили парламентьори в испанския лагер.
Последвало кратко състезание на тема – „Кой има по-големи топки?”

Японците направили плах опит, отправяйки искането да им бъде изплатена компенсация в злато и сребро за убитите. В който случай, те обещавали да не атакуват испанците.
Дон Хуан де Карион обаче, убедително демонстрирал, че неговите са по-големи и по-твърди, поради което заслужено взел първото място.
Той просто отговорил на японците по стандартния, за един ветеран от войната във Фландрия начин – ако пиратите, оковани по двойки и без оръжие, дойдат да се предадат – той МОЖЕ БИ ще си помисли дали да не пощади НЯКОИ от тях.

И с падането на нощта започнала епичната битка – 38 испански морски пехотинци, срещу 1600 пирати, от които около 500 японски ронини… Впрочем, така е в източника, предполагам, че 38 – това са само испанците с доспехи, съставляващи ударното ядро на испанския отряд, а иначе испанците би трябвало да са над 100 човека. Но така или иначе, численото съотношение изобщо не бил в полза на испанците.
Срещу железните испански… ъ-ъ… разбрахте ме, японците решили да пробват зерг-ръш. Затова по време на първия щурм, ронините подгонили пред себе си своите корейски и китайски другари. Задачата на корейците и китайците била проста – да изтръгнат, без да се съобразяват със загубите, всички „пики” от валовете. Испанците обаче също не били вчерашни – „пиките” били намазани със свинска мас, което доста затруднило изтръгването им, а междувременно испанските аркебузи и мускети вземали своето в гъстата тълпа пирати.
Наложило се да се предприеме и втори щурм, едва тогава достатъчно количество от „пиките” били изстръгнати и отворено място за една нормална камикадзе атака.

И настъпил кулминационния момент – третият щурм.
В атака се устремили петстотинте японски рониини – облечени в португалски доспехи и с катани в ръце. Независимо от силния огън на испанските стрелци, японците преодолели окопите и валовете и влезли в ръкопашен бой с испанците – стомана срещу стомана, рапира срещу катана.
Е, оказало се, че рапирата е по-силна от катаната… Или по-скоро – че собствениците на рапирите знаели доста по-добре какво да правят с тях, отколкото собствениците на катаните. След половинчасова схватака, японците се оттеглили, оставяйки на бойното поле труповете на около 70 свои другари.(*****)
Испанците загубили двама души.

Което не е толкова странно, колкото изглежда – повечето европейци, посети ли в ония времена Япония, твърдели че – „…японците са свирепи бойци, ама хич не ги бива, като фехтовачи.”(******)
По-късно, след боя, испанците събрали от бойното поле 30-40 катани и ги изпратили като подарък на крал Филип.

След боевете на река Кагаян, японските пирати рязко намалили своята активност около владенията на испанците във филипините. Е, от време на време все пак се пробвали, например през 1586 г. японски военен кораб, принадлежащ на даймиото на Кюшу, атакувал в района на Лусон испански търговски кораб. И бързо разбрал, че не е прав. А там, където имало постоянни испански гарнизони, пиратите-ронини предпочитали да не се появяват…

---
* Прибл.: Славата на тези боеве не ще изгори през вековете. Напред другари, да ги изхвърлим в морето!

** Вероятно „Сан Йосип” оригинално е бил някой „Сан Джузепе”, тоест – италиански кораб. По това време Италия и Испания са в една империя.

*** Галерата затова и се е наричала „Капитана”, това било типичното испанско обозначение за флагмански кораб.

**** Стандартната пика на морските пехотинци била по-къса от стандартната пехотна – 2.7 м. в срванение с 4.7 м. но пък с по-дълъг връх. Оказало се, че 2.7 м. са напълно достатъчни да спрат самураите.

***** Това без да броим корейските и китайски зерги, останали на бойното поле в предишните два щурма. Въобще – тая история може доста добре да бъде описана в термините на Star Craft, само дето аз съм не дотам запознат с играта.

****** Впрочем, в източника се твърди, че за победата на испанците, много спомогнало и превъзходството на испанските доспехи над японските. Ние, обаче, няма да го повярваме това. Не случайно по-горе цитирахме испанския доклад, в който се казва, че японските пирати носят португалски доспехи. Едва ли пък испанските доспехи са превъзхождали чак толкоз португалските…

?

Log in