Теоретично, теорията по нищо не се различава от практиката. Но на практика не е така...

ZK 412, ZK 423
orc_chieftain









За ОРК музиката 2
orc_chieftain
Или

Продължение на вчерашния пост

Снощи ми обърнаха внимание, че в текста „За ОРК музиката” е отделено твърде малко внимание на ударните. Вярно си е, ама все пак този текст не съм го писал аз.
Затова пък ето ви сега едно допълнение, разкриващо кратко, но изчерпателно, ролята на ударните в оркската музика:

„…Традиционно музиката на орките се изпълнява, чрез здраво блъскане на камъни и/или железа. Затова оркската музика е известна още с названията „Хард рок” или „Метъл”.
Когато в изпълненията се включва работата на тежка военна техника – артилерийски, танкови и ракетни удари, този стил се нарича „Хеви метъл".
Ако са включени мотоциклети, бъгита и самолети това е „Спийд метъл”.
Съществува и така нареченият „Дед метъл”. Напоследък обаче той се изпълнява рядко, тъй като уранът и плутоният, необходими за изработката на инструментите, специфични за този атрактивен стил, се намират трудно и цените им са доста високи…”

И един текст от Класика(с) разкриващ ежедневието на орките и ролята на музиката в него:

„…Беше убав ден и навсякъде из града почтен’те орки, са занимаваха с богуугодни дела. Едни славеха Горка й Морка, кат’ са наливаха със свещен’та пиячка, или употрбяваха свещен’те гъби, а по-набожните вече са търкаляха кьор-кютук пиени. Други водеха благочестиви беседи, кат’ са удряха възпитано по кратун’те и смирено гърмяха във въздуха с молитвен’те си патлаци. А най-прилежните гърмяха даже с пушки и картешници во славу Горку й Морку. Навсекъде дънеше богуугодна музика – благочестив’те орки блъскаха здраво камъни и тежки железа в свещен’те ритми. По улиците и най-вече тротуварите са носеха ъптимобили и матори, повечето вапцани в кармъзено, та да са по-бръзи и шофьор’те им са надпреварваха един с друг, за радост на Горка й Морка. Мнозина шофьоре даже съвсем беха поверили кормилото Горку и Морку и караха като гърмяха с молитвени патлаци и с двете си ръки, а некои пък гърмяха с едната, а другата размахваха, свита в юмрук, със стърчаш трети пръст, правейки по тоз начин свещеният жест „Нека Божията Сила бъде с Вас”…


За ORK музиката
orc_chieftain
(из вселената на Warhammer 40.000)




...Музиката на орките произлиза от свирнята на сквигови(1) гайди и ритмичното пеене, използвани в сражение. Древната и традиционна музика на орките все още се изпълнява от ревящите хорове на орките. Крещящият хор включва хиляди орки, които се събират в долина или каньон с по-добри акустични ефекти. Хорът е организиран от кланови и семейни подразделения. Всяко подразделение крещи единична дума, от типа на "Ваа" или "Орки", в специфична октава. Гретчините и снотлингите(2) се използват, за да постигнат высоките тонове, а множество орки постигат ниските. Диригентът, често ексцентричен Weirdboy или Madboy(3), управлява "музиката". Той стои сред хора и дава указания на всяка група да крещи своята фраза на свой ред. Получената "музика" може да се слуша на разстояние много мили, тъй като ехото я разнася, многократно отражавайки се в пространството.

Военачалниците на орките понякога използват тази музика, за да стреснат враговете преди сражение, създавайки,по такъв начин, у тях впечатление, че армията на орките е десет пъти по-голяма отколкото е наистина, или че подкрепленията се придвижват към тях, пеейки маршове. Има легенда, гласяща, че стените на вражеска цитадела са рухнали под звуците на крещящия оркски хор. Някои композитори на орките даже включват звуци от оръдеен огън в своите композиции.

Прогресивната музика е в значителна степени област на Mekaniaks(4). Те имат техническото майсторство и апарати за запис, изпробование, синтезирание, и смесване. Те правят записи на бойните викове, квиченето на сквиговете, крещящите хорове, и звуците на сражението.Меките с музикални наклонности смесват тези звуци в собствени композиции, след което ги излъчват чрез мощни високоговорители за развлечение и удоволствие на своите другари орки. Такива популярни събития са известни като Концерти. Стилът музика, най-модерен в настоящото време сред болшинството Мекове е известен като Рок. Най-прогресивните Меки в областта на оркската музика са мековете от клана Goff ,специализирали се в областта на страховитите звуци на Goffic Рока. Този стил включва използване на инструменти, близки до електрическите китари. Друг популярен стил включва звуците от оборудването, оръдеен огън, и звуци от работата на Гаргантите(5). Този стил е известен като Тежък Метал ('Eavy Metall)(6). Големите военачалници често наемат известни музиканти-мекове. Много от тези музиканти печелят значителна сума Жъбки(7) за своите композиции, а също и от продажбата на записи. Мековете също създават миниатюрни набори от наушници и преносими възпроизвеждащи устройства так, че орките да могат да слушат "музика" по време на поход.



Орките имат много други странни музикални инструменти в допълнение към сквиговите гайди. Сквиговите гайди се надуват с въздух и се стискат, за да се възпроизведе силен звук. Другите инструменти включват ксилофони, състоящи се от ред черепи с различен размер. При свирене с костени палки, такъв ксилофон създава странен, "кух" звук. Музикалните сквиги с различен размер се използват, за направата на сквигови органи, които произвеждат резониращи, квичащи звуци (методът е прост - сквиги с различен размер се прикрепват към дъска, а оркът-музикант им притиска опашките; сквигите врещят с различна височина и продължителност на звука). Барабаните се правят от разтегната изсушена кожа, опъната върху череп с големи размери (например, череп на огрин(8).

Автор -- 'Балига
Превод -- Orc Chieftain

---
1.Сквигите, това са домашни животни на орките. И въобще всички животни по принцип.
2. Гретчини и снотлинги са две от оркските раси. Гретчините са по-дребни от обикновените орки, високи са горе-долу колкото човек, а снотлингите са колкото децата на гретчините.
3. Weirdboy’s – това са оркските магьосници-псайкъри. Madboy’s – са откачените гении на оркското общество… Или просто откачени…
4. Mekaniaks – Механиаците са оркските изобретатели и инженери.
5.”Гарганти” се наричат най-големите оркски бойни машини.
6. 'Eavy Metall - повечето оркски наименования са на развален английски.Това е само пример.
7.Жъбките, тоест - зъбите, са паричната единица на орките.
8. Огрините са подвид на човешката раса. Те са се развили на планети, с трудни за оцеляване условия. Характерно за огрините е, че са огромни като бикове. И почти толкова умни...

БЕЗПЛАТНА БИРА
orc_chieftain
Има в Лондон един район, Сейнт Джайлз, който сега е достатъчно престижен – там наблизо се намира Британският музей, Кралската опера ковънт гардън, както и театър „Доминион”.

Преди двеста години, обаче, това бил един от най-бедните райони на Лондон, заселен с хора, които едва свързвали двата края и живеели в пълна мизерия. Повечето от тях били ирландци.
Освен това, във въпросния район се намирали и няколко пивоварни, една от които била разположената на Тотнъм корт роуд пивоварна „Подкова”, собственост на компанията „Meux and Company Brewery” .
И един ден, понеделник, 16 октомври 1814 г., приблизително около 6ч,. след обяд, в пивоварната „Подкова”, се скъсал един от 29-те обръча, на една от каците, в които ферментирала бирата.

След първия обръч, един след друг се скъсали и останалите 28 обръча (като звукът от късането им се чувал на разстояние 5 мили.) Кацата се разпаднала и съдържанието и се разляло.
А трябва да кажем, че кацата била висока скромните 22 (двадесет и два) фута, което е само 6,70 м. и широка 60 (шейсет) фута, т.е. – 18 метра., а обемът на кацата бил скромните 135,000 имперски галона, което, в по-разбираеми за нас мерки, прави само 610,000 литра. (По други данни в кацата имало САМО 511,920 литра бира). Когато шестметровата ударната вълна се стоварила върху съседните каци, те не издържали на удара и също се разпаднали. В резултат на свобода се оказали общо 323,000 имперски галона, което ще рече 1,470,000 литра бира.
Наздраве!

И това било великото Лондонско Бирено Наводнение!

Стената от бира, която се изляла по улиците, разрушила напълно две сгради и нанесла поражения на още много други, а така също наводнила(набирила?) всички мазета в околността. Сред повредените сгради бил пъба «Tavistock Arms», където бирата пробила стената и отломките затрупали барманката, която била изровена чак сред три часа.
На съседните Джордж стрийт и Ню стрийт бирената вълна убила майка и дъщеря, които тъкмо си пиели следобедния чай, а освен това минала през стая, където група опечалени се били събрали на помен. Маса народ били влачени по улиците от вълната или заляти в собствените си жилища.

Загинали общо осем човека. Някои от тях се удавили, други починали от получените травми, а последната жертва починала след няколко дни от алкохолно натравяне.

Вероятно жертвите биха могли да са и по-малко, но след като бирената вълна спаднала, последвала втора по ред и обратна по направление вълна – огромни тълпи от хора се отправили към мястото на произшествието. Находчивите лондончани, въоръжени със всякакви подръчни съдинки, побързали да се възползват от източника на тази така щедра безплатна почерпка. Тези пък, които нямали под ръка никаква съдинка, гребяли и пиели направо с ръце.
Вследствие огромните тълпи купонджии по улиците, спасителните работи били доста затруднени.

Разказват, че когато пострадалите били доставени в болницата, пациентите от другите помещения, усещайки силната миризма на бира, решили, е някъде в болницата се провежда купон, на който те не са поканени, и устроили малък бунт. В резултата на което се добавили още няколко пострадали.

По-късно роднините на някои от загиналите изложило ковчезите с телата на загиналите на поклонение в своите домове, като събирали такса от многобройните любопитни зяпачи. По време на една такава демонстрация, се събрала такава голяма тълпа, че подът на сградата се продънил и зяпачите се изсипали в мазето, което било пълно с… Да! – Правилно! – Мазето още било до половината пълно с бира.

Произшествието било разгледано в съда, където било признато, че биреното цунами е резултат от Божията воля съдията и съдебните заседатели решили, че никой не трябва да понесе отговорност за случилото се.
Нещо повече – Парламентът постановил на собствениците на пивоварната да бъде върнат вече платеният акциз за бирата, което и спасило компанията от фалит.

Изминали няколко месеца, докато миризмата на бира се изветри от района на катастрофата.
През 1922 г., пивоварната „Подкова” била разрушена, а по-късно на същото място бил издигната театър „Доминион”. Самата фирма „Meux and Company Brewery” съществувала до 1961 г., когато била купена от друга компания.

От 2012 г, местната кръчма „Холбърн Уипет” започнала да отбелязва ежегодно голямото Бирено наводнение, като за целта се приготвя специална партида портър.

САМУРАЙСКА ИСТОРИЯ 8
orc_chieftain
ИЛИ
ЗА БЕДНИЯ ИДАЛГО, ДОБРА ДУМА КАЖЕТЕ 1


La gloria de esos combates
no se apagará jamás.
¡Adelante camaradas
los echaremos al mar!
(*)

Нещо отдавна не съм пускал разни материали на историческа тематика…
Ето ви сега поредната Самурайска история, която едновременно е и първата испанска.

Тези от вас, които помнят предишната Самурайска история, помнят, че в нея се разказаваше за това, как капитан Андре Песоа учил на ум, разум и добро възпитание японците. Формално погледнато, капитан Песоа също трябва да го броим към испанците, като поданик на испанската корона, ама все пак човекът си е португалец.
А ние сега ще ви разкажем за подвизите на едни съвсем истински испански терминатори.

За тези, които не знаят – през целия 16-ти, както и през първата третина на 17 в., испанците имат (и съвсем заслужено) славата на най-добрите войници в Европа. А японците пък имат славата на най-добрите бойци в Азия. Та да видим – какво се получава, когато се срещнат едните и другите.

И така… Започвайки от 70-те години на 16 в. японските пирати започнали да нападат Филипините. Филипините били транзитен пункт, от който се обслужвала цялата испанска търговия с Китай и Япония и там можело да се намери много и разнообразна плячка. Естествено, на испанците тия набези, рано или късно, трябвало да им омръзнат. И те им омръзнали – през 1580 г.

Впрочем, преди да преминем към изложението, трябва да кажем, че ако си представяте японските пирати като самураите от класическите японски филми, просто забравете. Ето какво пише например генерал-губернаторът на Филипините, Гонсало Ронкильо де Пенялоса: „Японците са най-агресивните ни съседи в тоя район. Те имат артилерия, много аркебузи и пики. Те носят железни доспехи, макар че самите не ги произвеждат. Практически всичко е купено от португалците”.

За решаването на японския въпрос, на Филипините бил изпратен дон Хуан Пабло де Карион, капитан от испанския флот. През юни 1582 година, Карион, с 5 кораба – един малък галеон – „Сан Йосип”(**), една галера – „Капитана” и три по-малки кораба, се поразходил из Южно-Китайско море, където потопил кораб на пиратския клан Тай Фусу. Отговорът на пиратите не се забавил много. В скоро време десет сампана на Тай Фусу се появили край Филипините. Към тоя момент Карион разполагал, освен с малкия галеон и галерата, още и с 5 по-малки едномачтови корабчета. Гвоздеят на програмата били 40 испански морски пехотинци, облечени в доспехи и въоръжени с пики и рапири ( и може би бъклъри). Но за тях – мало по-късно.

Пиратите намерили и атакували испанците в устието на река Кагаян. Тай Фусу разполагали с над 1000 човека – корейци, китайци и японци, но главната им ударна сила били около 500-600 японски другари, снабдени с португалски доспехи и въоръжени с аркебузи, пики и катани.

Първа била атакувана галерата „Капитана”, обкръжена от четири сампана. Дон Хуан де Карион, който се намирал на галерата (***), заповядал на морските пехотинци да формират, по образец от боевете във Фландрия, каре от пикинери – в две линии от по три редици, по пет човека във всяка редица, вътре в карето били разположени стрелците с аркебузи и мускети. (Тука не е съвсем ясно - дали двете лини са били разположени по давата борда на галерата, а между тях стрелците, или двете линии, под ъгъл една спрямо друга, са образували всъщност половин каре с диагонал единия борда на галерата)
Самураите, в типичен японски стил, атакували строя с катани в ръце – и се натъкнали на пиките(****). Които ги спрели. Опитите да се отсекат пиките не дали разултат – макар че ронините усърдно се пробвали. А докато японците се занимавали с глупости, мускетарите в средата на строя им посъкратили бройката.
След като загубили 20 души, японците се оттеглили и започнали да обстрелват испанците с аркебузи. Резултат обаче нямало – поради калпавия японски барут, куршумите на пиратите просто не можели да пробият испанската броня, поради което испанците нямали загуби.

По-голям успех имала артилерията на пиратите. Тъй като артилерията на пиратските сампани превъзхождала числено тази на галерата, пиратите успели да повредят серизно галерата. Междувременно обаче, към мястото на боя се приближил на весла галеонът „Сан Йосип”, чиято артилерия превъзхождала тази на пиратските сампани така, както те превъзхождали галерата. Залповере на галеона опустошила палубите на два от сампаните, след което „Сан Йосип” подгонил останалите пиратски сампани, които спешно отстъпили.
По испански данни, от залповете на галеона били убити около 200 пирати.

Докато „Сан Йосип” тормозел бягащите пиратски сампани, екипажът на повредената галера слязъл на сушата, при това се наложило да се добират до брега с плуване, със все доспехите и оръжието, при което неколцина испанци се удавили и това били НАЙ-ГОЛЕМИТЕ загуби на испанците в цялото сражение.
Надвечер галеонът се оттеглил по-нагоре по течението.

Междувременно, испанците, които слезли на брега, се заели с изграждането на полево укреление – окопи и земни валове, на които били набучени „пики”. Или поне така са в източника. Аз лично предполагам, че всъщност става въпрос за подострени колове, което си е стандартния начин за устройване на плеви укрепления още от антично време. Освен „пиките”, на валовете на укреплението били разположени и свалени от галерата оръдия.

Докато испанците се укрепявали, японските пирати повикали подкрепление и надвечер флотът на Тай Фусу наброявал 18 сампана, с по около стотина човека на сампан.
След като получили подкреплението, японците изпратили парламентьори в испанския лагер.
Последвало кратко състезание на тема – „Кой има по-големи топки?”

Японците направили плах опит, отправяйки искането да им бъде изплатена компенсация в злато и сребро за убитите. В който случай, те обещавали да не атакуват испанците.
Дон Хуан де Карион обаче, убедително демонстрирал, че неговите са по-големи и по-твърди, поради което заслужено взел първото място.
Той просто отговорил на японците по стандартния, за един ветеран от войната във Фландрия начин – ако пиратите, оковани по двойки и без оръжие, дойдат да се предадат – той МОЖЕ БИ ще си помисли дали да не пощади НЯКОИ от тях.

И с падането на нощта започнала епичната битка – 38 испански морски пехотинци, срещу 1600 пирати, от които около 500 японски ронини… Впрочем, така е в източника, предполагам, че 38 – това са само испанците с доспехи, съставляващи ударното ядро на испанския отряд, а иначе испанците би трябвало да са над 100 човека. Но така или иначе, численото съотношение изобщо не бил в полза на испанците.
Срещу железните испански… ъ-ъ… разбрахте ме, японците решили да пробват зерг-ръш. Затова по време на първия щурм, ронините подгонили пред себе си своите корейски и китайски другари. Задачата на корейците и китайците била проста – да изтръгнат, без да се съобразяват със загубите, всички „пики” от валовете. Испанците обаче също не били вчерашни – „пиките” били намазани със свинска мас, което доста затруднило изтръгването им, а междувременно испанските аркебузи и мускети вземали своето в гъстата тълпа пирати.
Наложило се да се предприеме и втори щурм, едва тогава достатъчно количество от „пиките” били изстръгнати и отворено място за една нормална камикадзе атака.

И настъпил кулминационния момент – третият щурм.
В атака се устремили петстотинте японски рониини – облечени в португалски доспехи и с катани в ръце. Независимо от силния огън на испанските стрелци, японците преодолели окопите и валовете и влезли в ръкопашен бой с испанците – стомана срещу стомана, рапира срещу катана.
Е, оказало се, че рапирата е по-силна от катаната… Или по-скоро – че собствениците на рапирите знаели доста по-добре какво да правят с тях, отколкото собствениците на катаните. След половинчасова схватака, японците се оттеглили, оставяйки на бойното поле труповете на около 70 свои другари.(*****)
Испанците загубили двама души.

Което не е толкова странно, колкото изглежда – повечето европейци, посети ли в ония времена Япония, твърдели че – „…японците са свирепи бойци, ама хич не ги бива, като фехтовачи.”(******)
По-късно, след боя, испанците събрали от бойното поле 30-40 катани и ги изпратили като подарък на крал Филип.

След боевете на река Кагаян, японските пирати рязко намалили своята активност около владенията на испанците във филипините. Е, от време на време все пак се пробвали, например през 1586 г. японски военен кораб, принадлежащ на даймиото на Кюшу, атакувал в района на Лусон испански търговски кораб. И бързо разбрал, че не е прав. А там, където имало постоянни испански гарнизони, пиратите-ронини предпочитали да не се появяват…

---
* Прибл.: Славата на тези боеве не ще изгори през вековете. Напред другари, да ги изхвърлим в морето!

** Вероятно „Сан Йосип” оригинално е бил някой „Сан Джузепе”, тоест – италиански кораб. По това време Италия и Испания са в една империя.

*** Галерата затова и се е наричала „Капитана”, това било типичното испанско обозначение за флагмански кораб.

**** Стандартната пика на морските пехотинци била по-къса от стандартната пехотна – 2.7 м. в срванение с 4.7 м. но пък с по-дълъг връх. Оказало се, че 2.7 м. са напълно достатъчни да спрат самураите.

***** Това без да броим корейските и китайски зерги, останали на бойното поле в предишните два щурма. Въобще – тая история може доста добре да бъде описана в термините на Star Craft, само дето аз съм не дотам запознат с играта.

****** Впрочем, в източника се твърди, че за победата на испанците, много спомогнало и превъзходството на испанските доспехи над японските. Ние, обаче, няма да го повярваме това. Не случайно по-горе цитирахме испанския доклад, в който се казва, че японските пирати носят португалски доспехи. Едва ли пък испанските доспехи са превъзхождали чак толкоз португалските…

ИСЛАНДСКА САГА
orc_chieftain
Или

Разказ за Нафи, син на Груфнир
(от сагата за Свинлауге Свинския Дроб)

Един човек се наричал Груфнир от Хаврефиорд. Баща му се казвал Груфи Свинската Зурла, той се падал племенник на Свейн, сина на Сверкер Свинята, който пристигнал в Исландия заедно с хората на Гудмунд, сина на Гудлейф, а по-рано живял в поселището Свинторп в Норвегия. Но за него нищо не се говори в тази сага.
Когато Груфнир умрял от колики в червата, неговият здрав дом се паднал на най-големия му син, на име Нафи. Нафи имал двама доведени братя, Нифи и Нуфи, които Груфнир припознал от робиня на име Свиндис.

Живял в Хауге берсерк на име Улф Сивите Гащи. Нравът му бил свадлив и се говорело, че бил върколак. Той убил и изял бабата на Астрид Червеното Покривало, когато лежала в треска, а самата Астрид отишла да търси овцете и за това на Общия сбор го изгонили от страната, но той не пожелал да замине. Когато го прихванало, той се явил в поселището Нифгард, където живял Нифи, приближил към неговата землянка, покрита със слама и казал – „Излизай, Нифи, ще се сражаваме!” Но Нифи знаел, че берсерките са нечестни в боя и отговорил – „Нямам желание да се бия с тебе, Улф, върви си по пътя”. Тогава Улф духнал с такава сила, че издухал сламата от землянката и скочил долу. „Е, сега появи ли ти се желание?” „Появи ми се желание да се премеря с тебе, кой бяга по-бързо” – засмял се Нифи и се втурнал да бяга. Той тичал бързо и когато дотичал до Хаврефиорд, помолил Нафи да му даде убежище. „Ще те пусна Нифи – отвърнал Нафи – защото камъкът е по-здрав от сламата, а ти си ми доведен брат”.

Улф не преследвал Нифи, защото редом било поселището Нуфгард, където живеел братът на Нифи, на име Нуфи. За това, как този Нуфи бил убит в залива Скяфанди, се говори в „Сага за Торд, сина на Тормод”. Землянката на Нуфи била покрита със съчки, а отгоре била закрепена конска глава. „Излизай, Нуфи, не бъди такава баба, като твоя брат Нифи!” – казал Улф и започнал да духа. „Стига си пърдял, Улф, и много не се надувай – казал Нуфи – ами си върви от тук с добро!” Улф тогава духнал така, че разхвърлил всичките съчки от покрива и скочил в землянката, но се подхлъзнал на плоския камък, а Нуфи скочил на коня и препуснал към брат си в Хаврефиорд. Той още не знаел какво се случило с Нифи. Нафи и Нифи, като видели Нуфи, го пуснали и започнали да точат копията, знаейки, че сега Улф ще ги търси и тука те ще успеят да си разчистят сметките с него.

Когато Улф Сивите Гащи се явил в Хаврефиорд, вече се било стъмнило, но той виждал в тъмното, като всички берсерки, и видял, че домът на Нафи е здрав. Тогава той се пременил в овча кожа, както ходят ратаите и почукал на вратата. „Кой е там?” – попитал Нафи. – „Отвори, Нафи, аз съм Бергльот Беззъбия” – профъфлил Улф. В това време наблизо минавал Торбьорн Щуката, син на Торлейв, син на Тюри и викнал – „Той със сигурност няма зъби, само бивници!” „Не трябваше да казваш това” – отговорил Улф и отсякъл главата на Торбьорн Щуката. „Проклет да си, Улф” – казал Нафи иззад вратата. Тогава Улф се покатерил върху покрива на къщата на Нафи и погледнал в димника. „Не се горещи, Нафи – казал той – Дай да те успокоя” „Аз няма да се горещя, ама ти ей сега ще кипнеш” – отговорил му Нафи и братята с копия закачили Улф, дръпнали го в къщата през димника и като го хвърлили в котела с вряща вода за бирата, който стоял на огнището, затворили капака. Говорело се, че Улф изпод капака произнесъл вийса*, но в тази сага я няма.
На сутринта Нафи отишъл до полето за Общ сбор и казал всичко, както си било.
На това завършва разказа за Нафи.

---

*Вийса — най-често осемстишие, съчинено по правилата на скалдовото стихосложение.

АМУРСКИ ЗВЕРОВЕ
orc_chieftain
Като се събуди сутринта, Мечокът се протегна, почеса се по тумбака и изпълзя от бърлогата. Амур блестеше в лъчите на изгряващото слънце, вятърът свиреше във върховете на кедрите, а утрото обещаваше да е прекрасно. Мечокът орева тайгата, за да събуди комшиите, строши, както си му е реда, и без това потрошената от мълния брезичка, и се отправи към водата да се измие. Тъкмо беше започнал да си мие зъбите, когато усети, че на рамото му легна нечия мека лапа. Мечокът леко се напрегна. По принцип, той не се боеше почти от никого.
Единственият звяр, който му доставяше неприятности, беше Тигърът. Но той не би се прокрадвал така изотзадзе. С Тигъра те си изясняваха отношенията открито, честно и по мъжки, а най-важното – колкото се може по-шумно.
- Ей, кой се ебава там? – спокойно попита Мечокът и изжабурка своята паст. Пускайки във водата проскубаната ондатра, която работеше при него като четка за зъби, Миша се обърна, възнамерявайки да обясни на неизвестния глупак, защо с мечките следва да си вежлив.
- Хм-м-м, - сдържано каза Стопанинът на Тайгата, гледайки седящата на задни лапи Риска. От Риската мечокът не точно че се боеше, ама просто не обичаше да се занимава с нея.
Първо на първо, тя се падаше далечна роднина на Тигъра, а с Тигъра Миша с стараеше да се бие не по-често от веднъж в месеца. А второ, Риската и сама по себе си не беше цвете. Веднъж, когато беше млад и глупав, мечока се сдърпа с една такава, с пискюлчета. Той и до сега се събуждаше облян от студена пот, спомняйки си как препускаше из гората, блъскайки се в дърветата, за да изтърси от гърба си виещото кълбо ноктяки.
- Риске, на тебе… в смисъл, ВИЕ какво?
Риската погледна Топтигин с невъзможно кръглите си жълти очи и учтиво измяука:
- Михаил, да ви се намират моркови?
Миша почеса глава с тежката си лапа. Не всеки ден сабален, по никое време, ти се домъква рис и моли за зеленчуци. „Тя к’во, диета ли спазва?” – помисли си мечокът, а на глас попита:
- А на вас, простете, за какво са ви?
- Как за какво? – учуди се котката, - За да ги ям.
- Отслабвате ли? – донякъде нетактично се поинтересува мечокът.
- Защо да отслабвам? – продължи да недоумява Риската. – Гладна съм.
„Интересна работа”, - трескаво съобразяваше Топтигин. – „Къде точно тия копеленца-пчелите са събирали меда, който вчера откраднах от тях? И хем малко изядох”.
- Поправете ме, ако греша, - преливайки от вежливост се осведоми Миша, - Но рисовете, струва ми се, ядат месо?
- Ама това са рисовете, - мило се усмихна котката.
„Аз се побърквам”, - разбра мечокът, но с нищо не го показа и, придвижвайки се странично към дърветата, зададе най-важния въпрос:
- А, позволете да се поинтересувам, ВИЕ самата каква ще да сте?
- Как каква? – още по-широко разтвори очарователните си очи Риската. – Ох, Миша, толкова сте смешен. Ами че аз съм Комата/Зайче!
Мечокът спря да се катери нагоре едва когато усети, че върхът на кедъра опасно се клати.
- Зайче… - повтори Стопанинът и глупаво се изкикоти. Най-много от всичко го плашеха очите на котката – кръгли, жълти и чисти.
- Миша… Ми-и-иша… – донесе се от съседното дърво. Мечокът се обърна и дълбоко въздъхна: - А ти кой си ни тука, катеричка ли?
Вълкът беше по-лек, затова беше успял да се качи по на високо. Сега висеше, обхванал стъблото с предни и задни лапи и трескаво се опитваше да обвие около кедъра късата си опашка.
- На тебе ти е смешно, ама тя първо при мене дойде!
Двамата помълчаха.
- Миша, слушай, а как се държиш така ловко за дървото? Че на мене лапите ми отекоха и сега като се изтърся…
- Забивай нокти, - отговори мечокът, чувствайки, че и той самият май няма да виси дълго. Че нали отдавна вече не е меченце… – С-сивия, нали скоро не сме имали пожари? Да не би да се е надишала с някакъв пушек?
- Абе нямаше пожари, и аз си го помислих – с измъчен глас отговори Вълкът.
- Тогава не разбирам. Слушай, трябва да се направи нещо. Само побъркана риска ни липсваше в гората. Пак добре че се смята за заек. Ами ако реши, че е хермелин? Тогава ще видим зор.
Вълкът потрепери. Даже по суровите мерки на тайгата, хермелинът се считаше за звяр не по зверски лют.
- Абе спор няма… – двамата пак замълчаха. Внезапно вълкът някак нехубаво погледна надолу и подвикна на Топтигин: – Миша , Миша бе… Ами че тя се катери при тебе…
Мечокът с ужас се огледа и видя под себе си усмихващата се муцуна с бакенбарди.
- Аз, такова, за морковите… – вежливо каза Риската, – Че вие така бързо се покатерихте на дървото, аз даже си помислих, че съм ви обидила с нещо…
- Не-не, ама моля ВИ се, това е просто такава китайска гимнастика за отслабване, – бързо отговори Михаил Потапич.
- Като на Вълка ли? Той също много бързо се качи на дървото.
- Ами че той ме научи! – с измъчена усмивка отговори Топтигин.
- Оле, колко интересно. Та какво относно морковите?
Мечокът трескаво съобразяваше. Някъде беше чувал, че лудите не трябва да бъдат тревожени, защото могат да почнат да буйстват. Представяйки си буйстващата Риска, Стопанинът едва не се изтърси от кедъра. Значи ще казва, че моркови той няма, никога не е имал и въобще не ги яде, не бива.
- А-а-а… – получи изведнъж прозрение Мечокът, – Ама зайците на се катерят по дърветата!
- Как не се катерят? – учуди се котката.
- Ами така! Въобще не се катерят. Това противоречи на Пътя на Заека. Честна дума, питай когото искаш.
Риската почеса физиономията си със предна лапа.
- А аз тогава как се озовах тука?
- Ами сигурно си се замислила нещо, но сега ще се опомниш и веднага ще си слезеш долу.
- Наистина, – замислено каза Риската и слезе от дървото. Мечокът облекчено въздъхна.
- Нали не възразявате ако почакам, докато приключите с гимнастиката и слезете? – дочу се отдолу. – Разбирате ли, много съм гладна.
От съседния кедър се чу сподавено хлипане.
„Ако Риската си мисли, че тя е заек, то какво може да и попречи да речи, че аз съм морков?” – ужасен си помисли Мечокът. Може би е най-добре просто да си разтворя лапите. Най-малкото ще е по-бързо и не така болезнено…
- Привет Риске! Искаш ли моркови?
Михаил отвори едно око и внимателно хвърли поглед надолу, опитвайки се да види що за идиот се осмелява да говори с психясалата котка. Долу стоеше Заекът и собственолапно хранеше огромната котка. Риската хрупаше морков след морков и изглежда беше щастлива. Като изяде последния, тя седна на задни лапи и хукна на някъде.
- Слизайте! – махна Заекът с лапа. Мечокът не помнеше как се оказа на земята. Масажирайки предните си лапи, Топтигин реши, че май на него му е време да спазва диета.
- Чуй, Дългоухия, – нервно попита той, – Кво и има на тая?
Заекът сви рамене.
- Валериана цъфна, значи…
- Валери… кой?
- Абе една такава трева, – отвърна заекът. – От нея на котките направо им отвърта главите – само стой, та гледай.
- Че откъде се е взела бе? – изви вълкът. Сивия лежеше на една страна и безуспешно се опитваше да размърда лапи.
- Биолозите от Москва я са я аклиматизирали, – отново сви рамене заекът – На мене котарака от заставата ми каза. А и ти, Сивия, щеше да го знаеш, ако не ходеше при овчарките само за оная работа.
- И ние ся кво да правим? – попита разтревожено Мечокът.
- Аз пък откъде да знам? – сви рамене дългоухия. – Може да я разкара. Моркови за сега имам.
Мечокът тежко въздъхна.
- Е добре, благодаря ти много, зайчо.
- Няма за какво. Ако има нещо – викайте ме. – кимна заека и избяга. Топтигин поклати глава и понесе вълка към реката, да му накисне лапите…
На следващата сутрин Мечокът си миеше зъбите, когато на рамото му легна мека тежка лапа.
- Риске, писна ми от тебе, значи, – изстена, обръщайки се, Топтигин. Право в него, с невъзможно чисти очи гледаше неговият стар познат Тигъра, – Ъ-ъ, кхъ-кхъ.. – закашля се Стопанинът на тайгата.
Тигърът срамежливо се усмихна и попита:
- Извинете, да ви се намират моркови?
АВТОР:
Иван Кошкин
ПРЕВОД:
Orc Chieftain

КАКВО МИНАЛО НИ ЧАКА СЛЕД 20 ГОДИНИ
orc_chieftain
или
За отрицателния лихвен процент


Предупреждение!
Текстът който следва е дълъг и не особено забавен. Прочитането му си е изцяло на ваша отговорност. После да не ми мрънкате.


Повечето от вас вероятно помнят че през 2008 година започна една криза, която още не е свършила. Тя не е свършила защото, разбира се, не е започнала през 2008. Всъщност става въпрос за системна криза на глобалната финансова система, а това през 2008 година беше само една от външните прояви на въпросната системна криза, при това не първата проява.
Същността на кризата е в това, че глобалната финансова система отдавна се е превърнала в глобална финансова пирамида. А финансовите пирамиди имат неприятният навик да рухват, когато пазарът се запълни. А пазарът сега е почти запълнен.
Впрочем, сега не е важно по какви причини възникна кризата, няма да обсъждаме тях. Важното е, че за да не допуснат рухването на глобалната финансова пирамида сиситема, финансистите използват едни все по-хитри, все по-засукани и все по-извратени практики.
И една от тези практики е Отрицателният лихвен процент. Тоест - когато не банките, плащат лихви, за това, че някой е вложил парите си в тях, а точно обратното - на банките им се плаща, за да си вложиш парите в тях.
Всъщност тя цялата работа започва просто с обикновено снижаване на лихвения процент, в опит да се стимулира икономическия растеж. Но, както показва практиката от последните години, тая игра, със снижаването на лихвения процент, е като плъзгане по стръмен и хлъзгав склон. И започне ли веднъж, движението е възможно само в една посока - надолу. И в един хубав момент по пътя надолу, лихвеният процент достига първо нулеви, а след това и отрицателни стойности.
А в момента Централните банки на доста страни са свалили лихвения процент почти или съвсем на нулата, а някои страни вече минаха под нулата. А тези, които все още не са минали под нулата, рано или късно ще го направят - нема къде да ходят.
Впрочем това за сега са номинални лихвени проценти. Тоест лихвения процент, с който работят Централните банки. Лихвените проценти по депозитите и кредитит, с които работят обикновените банки, си остават положителни. За сега.
Обаче, както казахме вече, тая работа е като плъзгане по наклон - само в една посока. И колкото и да драпат финансистите, рано или късно нещата ще опрат следващата логична и неизбежна/неминуема стъпка - въвеждането на отрицателен лихвен процент по депозитите и кредитите. Тоест - очакват ни интересните времена, когато давайки кредит, банките ще ни доплащат, но затова пък, когато си влагаме парите в тях, ние ще плащаме на банките.
И тук може да се зададе въпроса – абе за чий му е на някой да си влага парите в банка, ако ще трябва да доплаща за това? Не е ли по-добре просто да се държат парите в къщи? Поне няма да иска доплащане.
Въпросът си е съвсем уместен и, примерно, японците си отговарят на него съвсем еднозначно - като масово изкупуват сейфове, за да си държат йените вкъщи.
Ако, обаче, хората започнат да си държат парите у дома в сейф, вместо да ги дават на банките, банковата система леко почва да си губи смисъла. И понеже на банкстерите тая работа не им харесва, намерено е и вече се обсъжда едно просто и гениално решение - отмяна на наличните пари. За сега, наистина, се говори само за изтегляне от обращение на най-едрите банкноти - от 100 долара и от 500 евро. С обяснение - борба против корупцията. Един вид - едрите банкноти били нужни само за рушвети и за незаконни сделки. Което не е баш тъй. (Реално сериозната корупция въобще не работи с налични пари).
Всъщност туй си е въпрос на целесъобразност - никой нормален човек няма да си даде парите на банката, ако има по-изгодна алтернатива. Така че отмяната на едрите банкноти, а после и на наличните пари, си е една съвсем логична(за банкерите) стъпка след въвеждане на отрицателния лихвен процент.
А знаете ли коя е следващата логична стъпка, след отмяната на наличните пари? Я помислете малко… Точно така! Следващата логична стъпка е забраната гражданите да притежават злато и конфискуването на златните запаси на населението.
Тук някой може да си каже – Е тоя съвсем се оля! Да, ама не! Защото това ВЕЧЕ е правено. В САЩ, по време на Голямата депресия, на гражданите е забранено да притежават злато и златните запаси на населението са конфискувани от държавата. И стигне ли се до отрицателен лихвен процент по депозитите, логично ще се стигне и до отмяна на наличните пари. А бъдат ли отменени наличните пари, ще са наложи да се забрани притежаването на злато… и въобще на всички практики, които позволяват да се заобиколи банковата дейност.
Защото, както казахме вече, кризата е криза на глобалната финансова система. И всякакви практики, които излизат извън финансовата система, заплашват да ускорят рухването и. Което никой не иска.
Сега е моментът да обясня, че целта на всичко написано по-горе не е да ви стряска. Това не е някаква апокалиптична прогноза, един вид – като въведат отрицателния лихвен процент и ще настъпи ад.
Не!
Няма нужда да се стряскате.
Подозирам, че системата може да продължи да си работи на обратен режим толкова ефективно, колкото и в момента.
Просто банките ще печелят не от кредити, а от депозити, а клиентите им, точно обратното – ще печелят от кредитите и плащат по депозитите. Всъщност и хората, които карат нещата към отрицателния лихвен процент подозират същото. Или поне се надяват да е така.
Има, разбира се, и хора, които твърдят, че като се стигне до около минус 5 % банковата система ще ритне камбаната. Но, засега, това са само теоретични разговори, всъщност никой не знае какво точно ще стане, просто нещата си вървят логично натам, без да се съобразяват с желанието или нежеланието на тоя и оня.
Та всичко това ви го разправям не за да ви плаща, а за да ви предупредя. Просто за да не се изненадвате, като се стигне до тези промени.
Понеже, в много случаи, хората възприемат отрицателно дадени промени не защото самите промени са отрицателни, а защото са неочаквани и променят обичайния им начин на живот. Впрочем, тия неща най-добре и най-подробно ги е обяснил бай ви Алвин Тофлър, в книгата си „Шок от бъдещето”, и аз няма да си губя времето да предъвквам това, което той вече е обяснил. Просто искам да ви подготвя за шока, който ви предстои.
Впрочем, трябва и да кажа, че аз самият съм доста скептичен относно тая простотия с отрицателния лихвен процент. „Ма как така – ти преди малко каза друго!?” Много просто.
Както написах по-горе, самата схема с отрицателния лихвен процент може и да върши работа, сама по себе си, и системата би могла да продължи да работи на обратен режим толкова ефективно, колкото и в момента
На както пък написах още по-нагоре -- става въпрос за СИСТЕМНА КРИЗА НА ГЛОБАЛНАТА ФИНАНСОВА СИСТЕМА. И смяната на лихвения процент едва ли ще реши проблема. (Ето сега вече можете да се стряскате).
Щото основния проблем на системата не е в това, че тя заплашва да рухне.
Основният проблем всъщност е в това, че системата отдавна вече НЕ РАБОТИ КАКТО ТРЯБВА. Нейният коефициент на полезно действие все повече клони към нула, системата все по-малко реагира на командите, или, ако реагира, реагира по съвсем неочакван начин.
И като казах, че след въвеждане на отрицателния лихвен процент, системата може да продължи да си работи толкова ефективно, колкото и в момента, имах предвид – толкова (не)ефективно, колкото в момента.
Най-вероятно единственото, което ще се постигне с въвеждането на отрицателния лихвен процент, ще е отлагане, за известен период, рухването на системата. Но проблемите на сегашната финансова система, както разбрахме, далеч не се изчерпват с това, че тя може всеки момент да рухне.
И тъй като отрицателния лихвен процент няма да промени нито системата като цяло, няма да отстрани и нейните недостатъци. Тя ще си остане същата финансова пирамида, със същите недостатъци, както досега(както може би и с някои нови). То затова именно говорим за СИСТЕМНА криза.
Разбира се, трябва да сте наясно, че това което написах по-горе не е прогноза.
Аз само ви очертах една логична последователност, която ще се случи, ако се запазят настоящите тенденции.
Но трябва да сме наясно, че процесът на плъзгане в посока отрицателния лихвен процент е достатъчно бавен. Най-малкото, защото съществуват сериозни психологически спирачки, дори и сред финансистите, които водят нещата натам.
Така че, ще мине доста време, докато отрицателния лихвен процент стане норма, а междувременно могат да се случат много събития, които да променят в една или друга посока сега съществуващите тенденции и да не позволят да се стигне до там.
Може, например, глобалната финансова система да си рухне съвсем самичка, без да дочака повсеместното преминаване към тъмната страна отрицателния лихвен процент.
Може да избухне глобална война(особено ако Хилари Клинтън стане президент на САЩ).
Може да бъде въведено военно положение в Европа (Je suis Bruxelles), и/или в САЩ. А и войната, и военното положение ще доведат до едни сериозни промени на финансовата и инвестиционна политика.
Може също така да избухне Йелоустоунския супервулкан, да дойдат извънземните или да настъпи зомби апокалилсисът.
Може дори САЩ и Европейският съюз да започнат едни мащабни финансови, икономически и политически реформи, с които да преодолеят последствията и ПРИЧИНИТЕ за кризата.
Впрочем, това с реформите е пълна фантастика, зомби апокалипсисът е доста по-реалистичен вариант.
Общо взето, мога да ви гарантирам едно – очакват ни интересни времена, така че наслаждавайте им се (ако можете).
Наздраве!

СТАРИННИ ЯПОНСКИ ПРИКАЗКИ
orc_chieftain
Приветствам ви! Хррр. Хрррр. Ххуррагх!

НАЧАЛО 1

Спасявайки се от преследване, Обасука подпалил след себе си конопеното поле. Злият Тенгу попитал: „Обасука, що за синкав дим се вдига над полето?“ „Това е синкавият божествен дим“, - отговорил хитрият Обасука. „Този, който дълбоко го вдъхне, ще стане равен на будите и небесните жители и ще види Чистата Земя“. „Ейц! Колко хубаво!“ – зарадвал се глупавият Зъл Тенгу. „Не бягай никъде, Обасука, аз само ще вдъхна дълбоко дима, а после ще те изям“. „Аз ще почакам, о могъщи Зъл Тенгу“, – смирено отговорил хитрият Обасука. И Злият Тенгу вдъхнал синкавия дим и се засмял, ибо видяло му се, че е станал равен на будите и на небесните жители и че розовите говорещи гъби му пеят весели песни. И той забравил за хитрия Обасука, и полетял към планината Камасота, и поругал честта на страшната планинска вещица Ямабаба. Вещицата била толкова удивена, че даже не се опитала да изяде Злия Тенгу, ами събрала всички планински вещици и мононке, и обявила, че отнине те със Злия Тенгу ще бъдат мъж и жена. На сутринта Злия Тенгу го разкарало, но вече било късно. От тогава всички тенгу, ако забележат синкав дим, отлитат без да се оглеждат.

НАЧАЛО 2

Случило се веднъж, че Обасука обезчестил дъщерята на някой си могъщ даймио. Даймиото се разгневил и заповядал да хванат Обасука. И тогава самураите го спипали, да! Погледнал го даймиото, опулил очи и закрещял: „Ей, Обасука! Какво да правя с теб, негодяй?“ „Установленията на небесните жители и будите са закони на справедливостта, „ – смирено отговорил Обасука. „Учат – нека наказанието бъде равно на престъплението. След като аз съм обезчестил твоята дъщеря, нека и тя ме обезчести мене“. Всички били така поразени от мъдростта на Обасука, че никой не удържал сълзите си и мнозина наквасили в тях ръкавите си. Единствено даймиото злобно се усмихнал и казал: „Така да бъде. Когато ми се роди син, скрих го аз от враговете и мононке в женската половина. Цял живот е носил той дълги коси и женски дрехи. Наричах го дъщеря. Но видно е значи, че от съдбата не можеш се измъкна. Прекара се ти, Обасука“. „Ейц!“ – възкликнал в ужас Обасука, защото разбрал, че наистина се е прекарал. И тогава го наказали. От тогава Обасука бил по-предпазлив.

1.
Веднъж Злият Тенгу долетял при хитрия Обасука и казал: „Обасука, ти уреди моята женитба, така че помагай със съвет. Ямабаба е добра вещица. Но тя е толкова грозна в лицето, че не мога да зачена с нея потомство. Ето вече три години живем ние без деца и съседите мононке започват да пускат за нас грозни слухове. Какво да правя, Обасука?“ Обасука помислил и отговорил: „О могъщи Зъл Тенгу. Имам аз Вълшебен Чувал за Главата, Вълшебна възглавница и Вълшебна Несвършваща Бутилка Саке. Много пъти са ми помагали те да зачена деца, даже с най-некрасивите жени. Но за да разбера какво ти е нужно на тебе, трябва да видя лицето на Ямабаба. Донеси ми неин портрет“.
Тогава Злият Тенгу отвлякъл от двореца на шогуна придворния худжник Мономото и го занесъл в своята планинска колиба. Художникът нарисувал портрет на вещицата Ямабаба. „Какво искаш за награда?“ – попитал Злият Тенгу. „Изяж ме, Зли Тенгу,“ – отговорил художникът, - „Ибо след като нарисувах аз твоята жена, косите ми посивяха, ръцете се тресат и нищо повече няма да мога да рисувам“. Злият Тенгу изял Мономото, занесъл портрета на Обасука и попитал: „Е, Обасука, какво да взема: Възглавницата, Чувала или Бутилката?“. Дълго гледал мъдрият Обасука портрета, а после казал: „Ейц! Я вземи ти, Зли Тенгу, и Чувала, и Възглавницата, че и Бутилката, само почакай да си отлея от нея десетина делви. Защото ако не изпия веднага десет делви, боя се, че ще ми се наложи да прекъсна нишката на своя живот“. Взел Злият Тенгу всичките три вълшебни предмета и от тогава на тях с Ямабаба им се родили множество деца…

2.
Веднъж Обасука бил приет на служба при един могъществен даймио, като Разпоредител на Чайната Церемония. Той обучавал на своето благородно изкуство и самия даймио, и неговото домочадие, и мнозина самураи от неговия клан, и всички били много доволни от него. Но веднъж, когато Обасука отишъл на пазара, за да купи нов мангал, един ронин го оскърбил и го предизвикал на двубой с бойни мечове. Разстроил се Обасука, отишъл при своя господар и разказал всичко, както си е. „На мен ми е известно името на този ронин,“ – отговорил даймиото. – „Говорят, че той е изкусен фехтовач и голям побойник. Не би ми се искало да те загубя, Обасука, така че веднага ще изпратя нашият най-добър боец, да предизвика ронина на двубои и да го съсече“. „Господарю,“ – с треперещ глас отговорил Обасука. – „Аз съм всичко на всичко скромен Разпоредител на Чайната Церемония, но и аз имам чувства. Ако вие благоволите да убиете ронина, аз няма да мога да изляза на двубой с него. И след това няма да мога да гледам в очите на хората, и ще ми се наложи да си разпоря корема, за да видят всички, че помислите ми са били чисти“. Всички, които присъствали, не могли да удържат сълзите си. „Е, какво пък, Обасука,“ – казал даймиото, изтривайки очите си с ръкав. – „Ако такова е твоето решение – не мога да те удържам. Имаш ли някакво желание? Кълна се, че за теб нищо няма да пожаля“!
„Аз съм чувал, че господарят е участвувал в много битки,“ – с поклон казал Обасука. – „Не ми отказвайте тази милост, посъветвайте ме, как да се държа по време на двубоя, за да не уроня своето достойнство?“ „Слушай, Обасука,“ – без сили да удържи риданията си, отвърнал даймиото. – „Когато стигнеш на мястото, завържи на главата си чиста препаска и запретни своите хакама, за да не ти попречат те да се движиш. После извади меча, вземи го с две ръце и го вдигни над главата. След това наддай гръмко вик и нанеси удар отгоре надолу. Ти едва ли ще убиеш своя враг, но пък, най-малкото, всичко ще бъде направено достойно. Изпълнявай всичките действия със същата съсредоточеност, с която приготвяш чай и никой не ще посмее да каже, че си уронил своята чест“. Обасука се поклонил, поблагодарил на даймиото и отишъл да се подготвя за боя.
На сутринта той дошъл на мястото на двубоя и, действайки спокойно и съсредоточено, запретнал крачолите, завързал на главата си кърпа и изтеглил меча. „Ха!“ – засмял се ронинът. – „Мислиш, че заради твоята отрешеност и съсредоточеност, ще реша, че си велик майстор на меча и ще избягам? Няма да стане, хитри Обасука“. И тогва той извадил своя меч и застанал в стойка. Обасука също застанал в стойка, след това гръмко извикал: „Иай!“ и разсякал ронина на две, от темето до слабините.
Вечерта Обасука, като обикновено, провеждал церемонията за своя господар и неговите най-близки съветници. „Кажи ми, Обасука,“ – попитал даймиото. – „Как ти се удаде да победиш своя враг? Навярно Буда Амида и бодхисатвата Каннон са те пазили.“ „Будите и Бодхисатвите балговолят към праведните,“ – кимнал Обасука. – „Но, мисля си, помогна ми това, че аз пет години съм изучавал изкуството на боя с меч при Цукухара Бокуден.“ „При самия Бокуден?“ – извикал поразеният даймио. – „А защо не каза това на твоя ронин? Той не би посмял да те предизивка, ако знаеше за това!“ „На мен ми се стори, че това ще бъде некромно,“ – отговорил Обасука. Всички присъстващи били поразени от мъдростта и благородството на Обасука.

3.
Веднъж Обасука отивал в Киото, за да постъпи на служба при някой си могъществен даймио. Точно преди заставата Каваши, видял той много народ. Имало там и селяни, и търговци, и самураи. „Защо стоите пред заставата?” – попитал Обасука един търговец. „Виждате ли господине, издадена е заповед да бъде заловен някой си Обасука. Разправят, че той е ужасен хитрец, затова стражите тъй дълго оглеждат всички пътешественици”. „Е-е-е,” – помислил си Обасука. – „Така и бедата не е далече. Как да се промъкна от другата страна?”
Точно в тоя момент, редом с него спряла процесия. Осем носачи носели два паланкина, а ги съпровождали двадесет самураи с копия и в доспехи. Старшият самурай доближил до Обасука и тихо казал: „Господине, ще благоволите ли да приближите до първия паланкин?” „Защо да не приближа,” – отговорил той. – „По-зле няма да стане”. Така и направил. Завеската се открехнала и нежен глас произнесъл: „Искаш ли да минеш през заставата – сядай във втория паланкин”.
„Много ви благодаря, госпожо,” – отвърнал Обасука. – „Но коя сте вие и защо ми помагате?”
„Това може да бъде разказано и после. Сядай, ибо стражите вече идват насам”. Вижда Обасука – работата е лоша. Седнал в паланкина. Чува – носят го през заставата. Мисли си: „На кой това, пък и за какво съм у изтрябвал?” Иска да открехне завеската – а тя не се открехва, сякаш не е от коприна, а от желязо. „Ох!” – разбрал Обасука. – „Не е обикновена моята госпожа.” Изведнъж спират носачите. Седи Обасука, ни жив, ни мъртав. И тука завесата се отмята и му казват: „Излизайте, господине”. Излязъл. Гледа – стои той на морския бряг. Тогава от другия паланкин излиза жена, с красотата си подобна на Лунната Дева и казва: „Слушай, Обасука. Аз съм господарката на Котешката Планина, великата небесна жителка Сусями Сями. Преди хиляда години изгубих аз една партия, когато играех Го с Великия Дракон Ямара. Обещах му, за това, да му дам дъщеря си за жена, когато тя порасне. Но ми е жал да се простя с нея. По цялата страна се носи славата ти на хитрец. Ще взема да те оставя тук, вместо нея. С вълшебство ще ти придам женски облик. А ти пък се постарай да измамиш Ямара. Измамиш ли го – щедро ще те наградя. А ако не – ще те изяде драконът.” „А ако откажа, о велика Сусями?” – попитал Обасука. „Тогава ще те изям сама!” „Дали така, дали иначе, все в…” – мисли си Обасука, а на глас казал:”На Будите и на небесните жителите са угодни добрите дела. Несправедливо е да се отнема дъщеря от майка, против волята и. Ще направя каквото мога. Тук Сусями Сями му придала женски облик, а сама се оттеглила. Стои той на брега и си мисли, как ли да измами Ямара. Извднъж закипяло морето и изплувал на брега Великия Дракон Ямара.
„Ейц!” – помислил си Обасука. „Не успях аз нищо да измисля – ще ме изяде Ямара.” А драконът излязъл на брега и вече пълзи към него. „Е,” – решил Обасука. – „Дойде ми краят.” А Драконът изведнъж изревал и се превърнал в прекрасен юноша в придворни одежди. „Здравей, Обасука, „ – казал юношата. „Е-е-е. Явно не ми се удаде да те измамя, Ямара. Е, яж ме.” „Защо ми е да те ям?” – отвръща Ямара. – „Ти по-добре ми помогни. Преди хиляда години победих аз на Го, господарката на Котешката Планина Сусяма Сями. За това обеща ми тя да ми даде дъщеря си. Ама разправят, че дъщеря и хич била красавица, че и с отвратителен нрав. Ако се откажа от нея – ще се обиди Сусями Сями, и ще настане беда тогава. По цялата страна се носи славата на твоята хитрост, Обасука. Направи така, че да не се оженя за дъщерята на господарката на Котешката Планина”.
Тук Обасука си придал важен вид: „Трудна ти, Ямара, ми зададе задача, Боя се аз от гнева на Сусями-сама. Но така да бъде – ще ти помогна. Напиши още сега клетвено писмо, че се отказваш от нейната дъщеря.” „Няма по-лесна работа!” – зарадвал се Ямара и веднага написал писмото. Вече се канел да се тръгне, когато попитал: „Кажи, Обасука-сан, защо си приел ти женски облик?” Тук хитрият Обасука отвърнал така: „В тукашните планини се е завъдил зъл мононке. Похищава той млади жени, отнася ги в своята пещера и там ги изяжда. Приемайки женски облик, исках аз да подмамя демона и да го съсека. Так бих избавил страната от тая напаст.” „Воистина благословията на Буда Амида е с тебе, благородни Обасука.” – отвърнал поразеният Ямара и, приемайки облика на дракон, се скрил в морето.
До вечерта чакал Обасука, а когато се спуснало слънцето зад хоризонта, появила се в летящ паланкин Сусями Сями. „Виждам, хитри Обасука, че не те е изял Ямара. Как ти се удаде да го прекараш?” Тук Обасука с поклон и подал клетвеното писмо: „Великият Дракон Ямара се отказва от твоята дъщеря, Сусями-сама. Но не мога аз да ти разкажа как съм постигнал това, ибо дадох велика клетва.” Тогава Сусями Сями щедро възнаградила Обасука и се оттеглила на Котешката Планина. И от тогава всички планински духове и всички морски духове още повече уважавали и се боели от хитрия Обасука.

4.
Веднъж Обасука постъпил на служба при Уесуги Кеншин. И значи вика го Кеншин и казва: „Ей, Обасука-сан! Славата за твоето хитроумие се носи по цялата страна. Тази година възнамеряваме ние да си премерим силите с Такеда Шинген. Само дето воините ми сега са малко. Пак добре, ако Шинген, както винаги, тръгне от към Каванакаджима. Ама ако реши да ни обходи и тръгне през Канаваяма? Не ми достигат войските, че да го чакам и там и тук. Ето ти пари, Обасука, купи оръжие, наеми воини и завземи Канаваяма. Не позволявай на Шинген да мине, аз разчитам на тебе”. А самият, той тръгнал с войската към Каванакаджима. Отправил се обасука в Канаваяма. Гледа – мястото е лошо: гори, блата, даже замък няма. Преброил парите – а те и за сто копия не стигат, петдесет ашигару не можеш да наемеш с тях. Горчиво въздъхнал тогава Обасука: „Вярно казват хората – алчността на Уесуги-сама не знае мяра. Какво да правя сега? Я да си прекарам останалите ми дни във веселба, а когато дойдат воините на Такеда – ще се хвърля срещу тях само с меча си в ръката и ще загина в битката”.
Така решил той, накупил за всички пари ястия и саке, извикал певачки и ден и нощ се развличал с тях, пеейки песни за мимолетността на земното съществувание. Седмица минала, после втора, и наближил към Канаваяма Такеда Шинген с голяма войска. Разпънал Такеда лагер и казва на своите военачалници: „До сега никога не сме воювали ние с Уесуги от тая страна на Канаваяма. Трябва хубавичко да разузнаем всичко”. И изпратил напред разузнавачи. На другия ден се върнали воините и казват: „Не видяхме ние войската на Кеншин”. „Не може да го бъде това!” – казал предпазливият Шинген. – „Уесуги Кеншин е опитен воин, майстор на стратегемите, изучил е всички военни трактати. Тука има някаква грешка. Трябва да се пратят още хора”. И изпратил двойно повече хора.
След два дни се върнали конниците и казват: „Не видяхме ние воините на Кеншин. Само на едно място някакъв военачалник, под знамето на Уесуги, пие саке, развлича се с певачки и пее песни за мимолетността на съществуванието”. Замислил се тогава мъдрият Такеда Шинген: „В такова време кой от военачалниците може да се развлича с певачки? Воините на Кеншин са изпитании и верни самураи. Дали пък не е капан това?” Имал Шинген стар и опитен шиноби, на име Рукудай, с прякор Черния Бабуин. Извикал го Такеда и казал: „Не ми е спокойно на сърцето, Рукудай. Иди и разузнай, къде са скрити войските на Кеншин и защо този човек пирува с певачките”. Отишъл Рукудай и се върнал едва след три дни. Дошъл той при Шинген и му казва: „Лоша е работата, господарю. Не намерих аз войската на Уесуги, и за това съм готов да понеса наказание, но затова пък узнах кой пирува и пее песни с певачките. Това е не друг, а сам хитроумният Обасука!””Ейц!” – извикал Такеда. – „Не напразно се тревожех аз! Местността Канаваяма изобилства с блата и гори. Явно така добре е скрил Обасука воините, че дори и ти, опитни Рукудай, не си могъл да ги намериш! Самият Обасука пък си придава безгрижен вид, за да приспи нашето внимание. Ибо още китаецът Сун Цзъ ни е учил така: „Ако си силен, дай си вид, че си слаб! Ако си умен – дай си вид, че си глупав!” Чака той, да се втурнем ние в Канааяма и да попаднем в неговия капан!” Замислил се тогава Такеда и мислил дълго. Най-накрая казал той: „Винаги съм се бил аз с Уесуги при Каванакаджима. Тази година исках да нахлуя в земите му през Канаваяма, само че кой пък да ти знае, че сам хитроумният Обасука ще дойде при него на служба! Я да си тръгна аз към Каванакаджима, там ще се бия с Кеншин, а на тая уловка няма да се хвана!”
Така и направил той. Сблъскали се в Каванакаджима Кеншин и Шинген и се сражавали няколко дни. Множество самураи паднали и от двете страни, и водите на реката почервенели от кръв, докато не се раделили Такеда и Уесуги, много доволни от себе си и един от друг. И тогава призвал Кеншин при себе си Обасука и казал: „Чух аз, че е идвал в Канаваяма Такеда, но не се решил да продължи по-нататъче, а обърнал обратно. Как ти се удаде да се справиш с него?” „С мисълта за милостите, с които ме обсипва моят господар Кеншин се събуждах аз. С молитва към бодхисатвата Каннон заспивах аз”, - смирено отвърнал Обасука. – „Кака бих могъл, след това да претърпя поражение?” При тези слова, нито Кеншин, нито неговите военачалнци не могли да удържат сълзите си и накиснали с тях ръкавите си. И тогава Кеншин щедро наградил смелия Обасука.

5.
Веднъж Обасука задрямал край един водопад. Точно тогава наблизо минали разбойници. „Е-е-е,” – казали – „Какъв глупав самурай – седи в планината сам и спи! Я да го съсечем и да го ограбим!” От тия думи Обасука се събудил. Гледа – лоша е работата, но въобще не си дал вид, че го е страх. Тогава разбойниците ги обзело съмнение: „В планините е пълно със зли духове и подобни нам отчаяни люде. Пък тоя самурай си седи сам и от нищо не ги е страх. Даже от нашите мечове не се изплаши. Не е чиста тая работа”. Тогава един от тях казва: „Мононке или разбойник – няма такъв, дето не можеш го съсяка с меч! Ще го убия!” Прибличил се той и вдигнал меча. Тогава Обасука опулил очи, и като викнал гръмко: „Иай!!!” Разбойникът изтървал меча, стои и се тресе. А Обасука проговорил с гръмотевичен глас: „За този, който вижда полята на Чистата Земя, страшно ли е земното оръжие? Тези, пред които са се открили вратите на Ада, ще ги защитят ли мечовете? Глупци, които смеят да тревожат покоят на хилядолетния отшелник, кармата си не утежняват ли без мяра? Ще се преродите вие като червеи, или гладни духове!” „Това е свят отшелник,” – наддали вой негодниците. – „Прости ни, хоши-сама!” Тук Обасука поклатил глава: „Ако ви прости такъв жалък червей, като мен – ще ви простили Буда Амида? Не ми е по силите, със своите молитви, да открия за вас пътя към Чистата Земя, твърде много грехове сте извършили в този свят.” „И какво да правим тогава,” – заридали разбойниците. – „Спаси ни, велики светецо!”
Отговорил тогава Обасука: „Пътят към спасението е дълъг и труден, но аз ще ви помогна. Съзрете – в този водопад някога е омила нозете си бодхисатвата Каннон. От тогаз всеки, който простои под неговите свещени струи ден – отмива своите грехове за година. Оставете тук на брега оръжието си, доспехите и одеждите, и заставайки под водопада, повтаряйте: „Слава на Буда Амида!” И ден след ден – ще отмиете вие греховете на своя живот. Тогава ще ви се отворят пътят към спасението.” „Ей че хубаво!” – развикали се разбойниците. И тогава захвърлили те доспехите и одеждите си, свалили меовете и се навряли във водата. Студената вода тече от планините, стоят разборниците, треперят и само повтарят: „Слава на Буда Амида!” А Обасука си седи на брега и пее свещените сутри.
Не се минал и час, негодниците се вкочанили дотолкова, че веч и устните не помръдват. Тогава Обасука станал, събрал най-хубавите одежди и мечове и, подсвирквайки си, се запътил към града. Там той продал плячката и славно си прекарал във Веселия Квартал.

6.
На младини Обасука решил да достигне до прсветление. Оттеглил се в планините, построил си колиба от трева и много дни прекарал в нея, медитирайки и хранейки се само с дъждовна вода. На четвъртия ден, когато не различавал той вече ни ден, ни нощ, гледа – появил се пред колибата човек в одеждите на планински отшелник и с бамбукова тояга в ръка. Дошъл при него и му казва: „Ей, глупави Обасука, защо седиш ти тука в планините, съвсем сам? Виж как си окльощавял, ей сега кокалите ти ще пробият дрехите!” Едва чуто отговорил Обасука: „Иди си старче, не ми пречи да постигна същината на нещата”.
Разсмял се отшелникът: „Как може да постигнеш същността на нещата, седейки пред колиба? Така може само да умреш от глад. Глупав си ти, Обасука. Сега ще те нахраня.” И тогава запалил той огън, сварил ориз в ясписова чаша и напоил Обасука с отварата. Три дни така се грижил за него, докато го изправил на крака. А после му казал: „Слушай ме, глупав самурай. Глупавият тануки веднъж се удавил, опитвйки се да хване луната в кладенеца. Не можеш да достигнеш до просветление, седейки в планините и взирайки се в пъпа си. Разбра ли сега?” „Разбрах, о свети отшелнико,” – отговорил младия Обасука. – „Само че, докато седях в планините, одеждите ми се износиха. А и нов меч няма да ми попречи. Така че я си свали ти одеждата, че остави тука и нефритовата броеница, и чашата от яспис. На тебе те не са ти изтрябвали, а аз в града ще ги продам.” Казал така и се хванал за меча. Тогава изведнъж всичко притъмянло и повече Обасука нищо не си спомнял. Свестил се той, гледа – седи отшелникът край него, пак вари ориз и си нарежда: „Глупав, глупав Обасука, едва-едва го изправих на крака, и сега пак трябва да го лекувам. Е какво, глупако, и сега ли нищо не разбра?” – пита старецът и бърка ориза. „Най-първо, виждам аз сега, че напразно съм си изгубил седмицата, докато строях колибата и седях пред нея, взирайки се в пъпа си.” „Воистина, направил си крачка от тъмата”, - кимнал отшелникът. „Второ, откри ми се, че за несправедливостта, човек рано или късно го настига възмездие.” „Още със крачка си по-близо към Спасението”, - усмихнал се старецът. „А още разбрах, че не бива да се съди за човека по възрастта му и че тоягата ти, само прилича на бамбукова, а е направена от твърдо желязо”. Разсмял се тогава старецът: „Никога не знаеш какво ще намериш, като тръгнеш да бродиш в планините! Така Обасука станал ученик на светия отшелник и пет години постигал същността на нещата. Не достигайки просветление, решил той да избяга от учителя си. Отмъкнал той ясписовата чаша, докато оня спял, слязъл от планините и решил да продаде чашата в града. И тъкмо наближил към продавача, гледа, върви по края надпис. Взрял се, чете: „Глупав, глупав Обасука, ами че чашката е глинена, а само е боядисана като яспис”. Разбил Обасука чашата, гледа – наистина е глинена. И тогава получил той просветление.

THE END

Автор:
ИВАН КОШКИН
Превод:
Orc Chieftain

ЕДНА ВИКИНГСКА ИСТОРИЯ
orc_chieftain
ИСЛАНДИЯ СРЕЩУ ВСИЧКИ, ИЛИ:
история на тресковите войни


Действащи лица:
Британска империя — население около 51 милиона души, ядрена държава.
Исландия (да не се бърка с Ирландия) — население около 300 хиляди души, армия – няма.
НАТО — военен съюз, в който членуват и Британия, и Исландия.
Други страни — СССР, ФРГ, САЩ и т.н.


Първо действие. 1958 г.

Исландия: Трябва ми треска.
Другите страни: Имаш си 4 мили около твоето, хм, островче, лови си я там.
Исландия: Трябва ми повече треска.
(*Исландия заявява, че сега и принадлежи цялата морска територия на 12 мили около острова*)
Другите страни (в хор): Ебаси!
Исландия (нежно): Треска, тресчица, тресчинката ми...
Британия: Ш-ш, слушай ма...
Исландия (поправя я): Вие.
Британия: Слушай ма, вие. Ловила съм си риба около тебе и занапред ще си ловя. Схвана ли намека?
Исландия: Ш’ти еба мамицата.
Британия (шокирано): К’во?!
Исландия: Ш-ти е-ба ма-ми-ца-та.
Британия: Имам ядрено оръжие.
Исландия: Не можеш ме уцели.
Британия: Имам флот.
Исландия: Скоро само ще си спомняш, колко е било приятно да говориш за флота си в сегашно време.
Британия: На тебе населението ти е по-малко от колкото аз имам матроси във флота.
Исландия: Нищо. Треската ще стане по-тлъста на английско месце.
Британия: Ах ти...
(*Британските рибари продължават да ловят треска във водите на Исландия*)
Исландия (замислено): Ш’ти еба мамата.
(*Исландската брегова охрана обкръжава британските кораби и им орязва траловете*)
Британия (задавяйки се със чая си с мляко): Абе вие там съвсем сте си ебали мамата!..
Исландия (доволно): О-о, най накрая Британия разговаря с Исландия на "вие".
Британия: Трябва ми треска!
Исландия: Не. На Исландия и на Съветския Съюз им трябва треска. Ей, Съюз, искаш ли малко рибка?
СССР (от далече): Рибка? Съюз иска рибка!
Британия: Да еба...
(*Британия оттегля своите рибари и признава правата на Исландия върху 12-милната зона*)


Второ действие. 1972 г.

Исландия: Трябва ми треска.
Британия: Пак ли ма?!
Исландия: Трябва. Ми. Треска.
(*Исландия заявява, че сега нейните изключителни права се разпростират на 50 мили около острова*)
Другите страни (в хор): Ма ти съвсем си си ебала мамата!
Исландия (поправя ги): Вие.
Британия: Писна ми от тебе, дребна кучка такава.
Германия: И на мен. На мен пък може също да ми трябва треска!
(*Британия и Германия продължават да ловят риба в Исландски води, поставяйки рибарите си под охрана на фрегати от военно-морските сили.*)
Исландия (замислено): Мамицата ви ш’еба. И на двете
(*Исландската брегова охрана се опитва да реже траловете на английските рибари, но среща предупредителният огън на военния флот*)
Исландия (меланхолично): Ако не ви я еба аз, други ще ви я ебат... (вдига слушалката) Ало-о, САЩ? Исландия ви безпокои. Не, не Ирландия, а Исландия. Не, това са различни страни. Ш’еба мамата. Какво? Не, засега не на вас. Тука у нас имаше ваша военна база, помните ли? Какво имате предвид, с това „и още си я има”? Веднага ще я разкараме, щом я има. Че тука разни ни обиждат, а от вашата база файда никаква. Ние друга база ще спретнем, червена. С мечок и копче. И с руснаци. Какво означава „не бива”? А, "ще решите въпроса"? Ми добре, решавайте по-бързо Чао. (затваря)
СССР: Вика ли ме някой?
Исландия: Не, счуло ти се е.
СССР: А има ли още треска?
Исландия: Няма. Удави се.
СССР: Жалко.
САЩ: Ей, вие там, дето сте в исландските води!
Британия и Германия (в хор): Какво?
САЩ: Я се разкарайте от там на пичка си майчина, моля.
Британия: Ама треската...
САЩ: От треската се получават киселини.
Британия (обречено): Да еба...
(*Британия и Германия напускат исландските води*)
Исландия. Мамицата ви ш’еба другия път.


Трето действие. 1975 г.

Исландия: Трябва ми треска.
Британия и Германия (оглеждат се, шепнейки тихо): Ходи се еби!
Исландия: Трябва. Ми. Треска.
(*Исландия заявява, че сега и принадлежат водите на 200 мили около острова*)
Другите страни: Исландия, абе ти... тоест вие...
Исландия (прекъсва ги): Ш’ви еба мамицата.
Германия (меланхолично): Наистина ш’е я ебе.
Британия: Гледайте и се учете, сополанковци.
(*Британия отново изпраща военния си флот да защитава рибарите в исландски води*)
Исландия (замислено): Аз имам седем кораба. Британия има около сто. (потривайки ръце) Това ще бъде велика победа, достойна за нашите предци-викингите!
Германия (шепнейки): Исландия съвсем си еба мамата, обадете се на психиатрите.
Исландия: Изкарайте бреговата охрана!
(*от пристанището със зор излиза из старата фрегата "Тор", прегражда пътя едновременно на три английски военни кораба и влиза в бой с тях*)
Другите страни (в хор): Исландия съвсем си еба мамата!
Исландия (с демоничен смях): Очакват ни чертозите на Валхала, където вечно ще пируваме с Праотеца Один край дългата маса!..
Другите страни (шепнейки ): Е ся си еба мамата.
(*исландските и английските кораби препускат из морето, разменяйки си изстрели. *)
САЩ: Да еба. Вие, и двете...
Исландия (без да слуша ): Сражавайте се, английски плъхове! Мястото ви е в сивия Нифълхейм, под петата на великата Хел! Съзрете гарвановото знаме! Тор е с нас!
САЩ (паникьосано): Ама вие и двете сте членки на НАТО!
Исландия (без да се обръща): Вече не.
САЩ (изпадайки в хтоничен ужас): Ма как така не?!
Исландия: Ние няма да се сражаваме рамо до рамо със страхливите английски плъхове. Излизаме от НАТО.
Другите страни (в хор): Еба си мамата!..
США (пребледнявайки): Ама у вас е единствената база на НАТО в северните морета!
СССР (прокрадвайки се): А ето от тука може ли по-подробно...
САЩ: Да еба! Британия! Може ли за малко?
Британия (неохотно): К’во пак?!
САЩ: Разкарай се от там!
Британия: Въпросът е принципен!
САЩ: Ся ш’ти еба мамицата!
Исландия: САЩ, дръпни се, аз първа си я забелязах!
США: Ма ти съвсем си еба мамата!
Исландия (размахвайки треска): А знаете ли, че мечките много обичат риба. Исторически факт.
СССР: Р-и-и-и-бка-а-а-а...
США: Да еба! Британия!
Британия (разочаровано): Ебаси простотията…
(*Британия отзовава своите кораби и заедно с всички европейски страни признава правата на Исландия върху 200-милната зона около острова*)
Исландия (тъжно): Великият Один остана без жертвоприношения... И купонът свърши толкова бързо… (оглеждайки се, забелязва вулкана Ейяфядлайокюдъл) Макар че това все още може да се поправи!
Всички страни в света (в хор). Да еба…

Завеса

?

Log in